За „гъдела“ да си проджект мениджър – Люба Михайлова, PMP, PRINCE2

„Проекти, проекти и още проекти. Защо не си намериш някоя нормална работа?“ Първият ми въпрос към Люба логично бих задала на всеки, обрекъл дните и нощите си на управлението на проекти. За Люба проектите са само стъпка към повече проекти – управление на програми и портфолио.

Luba Mihailova PMPРъководител на проекти с над 10 години опит в ИТ и телекомуникации, сертифициранa като PMP и PRINCE 2 Practitioner, инструктор за курсове по управление на проекти към Ню Харайзънс със средна обратна връзка от участниците 8.71 точки от максимални 9… И това не е всичко.

Ето повече за опита и възгледите на инструктора, с когото ще се срещнат курсистите от предстоящото през юни обучение за Certified Associate in Project Management (CAPM®):

Люба, занимаваш се управление на проекти вече повече от 10 години. Къде е „гъделът“ в тази професия?

„Гъделът“ е… от нищо нещо да направиш. Да му влееш кръв, да му създадеш плът и да заработи накрая. Да заживее собствения си живот.

Кои са най-големите предизвикателства в работата ти?

Критично за успеха на един проект е проджект мениджърът да има подкрепата на мениджмънта на фирмата. Другият ключов момент е т.н. involvement, т.е. доколко хората, които участват в проекта, са ангажирани с него, доколко го приемат за своя кауза и мисия и са готови да отделят не само работното си време, но и парченце любов.

Критичното при управлението на хората е свързано и с тяхната култура. Управлението на международни проекти в мултинационална среда, например, има своите предизвикателства, тъй като не тръгваме от равен старт, където знаем един и същ език и ползваме едни и същи понятия.

Работила си в Брюксел по подобен проект – кое беше трудното?

Трудното беше това, което се вижда и на пръв поглед – жена съм, около 30-годишна, бяла. Трябваше да ръководя екип от много индийци, голяма част от които не ме виждат, предимно от мъжки пол, с моя ръст и с по-матова кожа. Най-трудното за мен беше първият етап – яденето на чили. Защото според мен хората най-бързо се интегрират, когато седнат на една маса. Когато хората се сработят, нещата поемат своя естествен ход и стават екип.

Пример за голям проект, по който си работила?

[pm]?Моят първи проект, от който тръгна и голямата ми любов към проджект мениджмънта – преносимостта на номерата на един от големите мобилни оператори. Той беше много продължителен – повече от година и половина и имаше няколко етапа. Първият етап включваше анализ на пазара в европейските държави, където е въведена такава процедура по европейска регулация. Този етап продължи около 6 месеца и изискваше много проучвания, предимно по интернет. Вторият етап беше свързан с преговори между операторите и тук за мен беше най-интересното, тъй като тогава на пазара бяхме трима играчи и тази част с воденето на преговори между три страни е изключително интересна. Третият етап беше вътрешното внедряване във фирмата, към която тогава работех – също немалко предизвикателство, тъй като беше свързан с държавно определени крайни срокове, регулирани на национално ниво, с риск от глоби и от PR (тук под „риск“ имам предвид и негативен, и позитивен). Така че беше един много интересен проект, който обхващаше всички звена – от кол центъра до нетуърка (мобилната мрежа, централите), екип от над 100 души. Така започна всичко. 🙂

Кои са най-честите заблуди, свързани с работата на проджект мениджъра?

Когато баба ми ме попита какво работя, се опитах да й обясня и тя най-накрая разбра, че седя на един стол и нещо цъкам на един компютър. По никакъв начин не можеше да разбере какво произвеждаме и как го произвеждаме.
Доста често проджект мениджърите биват възприемани като хора, които се приемат много насериозно и само дават нареждания, обаче не вършат работа и общо взето, освен за влошаване на комуникацията, май за друго не служат.
Друга крива представа е тази на мениджмънта във фирмата, че проджект мениджърът до един момент е отговорен и после става виновен. За всичко.

Това са най-често срещаните стереотипи, с които съм се сблъсквала.

Твоите планове за бъдещето?

Живеем в свят, в който не знаеш след половин година къде ще се озовеш и какви проекти ще водиш, на кое място по света. Крайната ми цел, обаче, е ясна – искам да остарея в Родопите.

Би ли направила съпоставка между изпитите за PMP и PRINCE2 Practitioner?

Подготовката за PMP изпита отне време. То е доста тежка методология, тежък изпит. Аз от практиката минах към теорията, което ми беше полезно, защото четенето на една рамка, както и книги с полезни съвети от областта, ми помогнаха да открия собствени грешки и пропуски и да си подобря работата. Така или иначе, за PMP се изисква 3-годишен опит в управление на проекти. Смея да твърдя, че от всички сертификати това беше най-тежко изкараният, с най-много труд. Изпитът е тежък освен като необходимата база знания, които човек трябва да има, така и като формат – чисто физически да издържиш 4 часа да си концентриран и да отговаряш вярно. PMP методологията и изпитът са доста конкретни като цяло, защото ясно дефинират процеси, области от познание и взаимовръзката им. Всеки проджект мениджър трябва според големината и комплексността на проекта си да избере точно по какъв начин да прилага тази методология и естествено, не за всеки проект всички са приложими.

Подготовката ми за PRINCE2 отне много по-малко време. Все пак трябва да се отчете и фактът, че вече имах доста повече опит и се бях сертифицирала за PMP. PRINCE2 задава една доста по-гъвкава рамка. Там не ти се казва как точно да правиш нещата, точно какви процеси да следваш, просто задава една рамка. Много силно застъпено е понятието tailoring – да можеш да осъразмериш проекта спрямо нуждите.

Кой път би препоръчала на човек, който иска да се занимава с управление на проекти?

Няма верен и грешен път. Добрата новина е, че вече има специалност Проджект мениджмънт в някои университети в България.
Изкарването на сертификат по международните стандарти определено дава предимство.
За мен, като практик, всяко нещо трябва да бъде пипнато и направено, след това допълнено от знания чрез четене, комуникация с колеги, форуми и пр. Курсовете са необходимо условие за явяване и изкарване на изпита.

Благодаря за разговора! Очакваме те отново в Ню Харайзънс на 17 юни, когато започва твоят CAPM курс.

Интересувате се от темата? Пишете ни!

    Бързо запитване

    Вашите имена *

    Вашият Email *

    Вашето съобщение *

    captcha

    Добавете коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *