Защо 4 + 1 е по-малко от 5?

Появата на версия 5 на HTML стандарта и поетапното ѝ внедряване във всички популярни браузъри, предизвика значително повече дискусии и медиен живот, от предшестващите го версии. Новият стандарт бе използван за разчистване на стари сметки, като тези между Apple и Adobe, спомогна за ускоряване на кончината на Flash технологията – такава каквато я знаехме, като в същото време мнозина очакваха и продължават да очакват, HTML5 да донесе някакви грандиозни технологични нововъдения. А дали това е така?

HTML5 LogoОт една страна, в HTML5 не са залегнали много нови технологии, повечето са добре известни и използвани по един или друг начин от години. Основното постижение на новия стандарт е стремежът да се избегне именно това – „по един или друг начин“ – качественият скок е в консолидирането на множеството сходни, но достатъчно различни подходи за решаване на едни и същи проблеми в изграждането на уеб съдържание. Най-тривиалният пример е въвеждането на медийните елементи <audio> и <video>, които правят възможно интегрирането на мултимедия във всяка страница по унифициран и лесен начин, без досадните и обемисти проверки за версия и „модел“ на browser-а. Това е само един от примерите, но не е всичко.

Ето и кратко описание на някои от основните нововъведения:

Мултимедийни елементи: споменатите вече <audio> и <video> тагове, позволяват добавянето на звук и картина. Например този ред: <audio src=“background.ogg“ autoplay loop/> е достатъчен за добавянето на фонова музика към Вашата страница.

Подобрения в елементите за форми, като най-приятните са добавянето на нови типове за <input> полетата: color, date, email, datetime, tel, и т.н. , правейки процеса по валидация на подаваната информация значително по-лесен.

Векторна графика и не само. Новият елемент с tag <svg> позволява директно вграждане в HTML страницата на векторна графика в SVG формат (Scalable Vector Graphics). Елементът <canvas> пък дава възможност за а-ла native чертане от скрипт, по начин подобен на използвания в dekstop приложенията.

– Анимации вече са възможни не само за SVG елементите, които така или иначе вече са част от стандарта, ами за почти всеки елемент, подвластен на управление чрез CSS. Все пак това е част от версия 3 на CSS и има най-малка поддръжка (засега) от браузърите.

Интерактивността е подобрена значително – добавени са събития свързани с mutlitouch дисплеите и възможност за показване на индивидуализирано контекстно меню. Също така са заложени механизми за drag-and-drop функционалност на елементите.

Както се вижда от изброените промени, с тази версия на стандарта HTML се дава заявка езикът да стане сериозен и удобен инструмент за разработване на потребителски интерфейс, далеч извън досегашните ограничения на web-content. Може и другояче да го кажем – със сегашната версия на стандарта HTML се дава сериозна заявка уеб приложенията да притежават пълноправни възможности за подобряване на потребителско изживяване, доскоро присъщ само на native приложенията.

Къде е уловката?
Няма! Не, наистина… Добре де, има – но малка. Тя е в това, че HTML5, с всичките тези „екстри“, е само стандарт – различните браузъри поддържат различните възможности в различна степен. Преди обаче да е започнало да звучи досадно познато, с толкова много думи „различно“, да натъртим – повечето възможности вече се поддържат от всички последни версии на най-популярните браузъри,а още по-добрата новина е, че след като стандартът е изпреварил реализациите, то те рано или късно ще го догонят. И ще е по-скоро рано, отколкото късно.

На този сайт човек може да провери каква е поддръжката на HTML5 от неговия browser, както и да види каква е принципно поддръжката от популярните браузъри. А една много хубава статия за това защо идващите IT технологии е по-хубаво да се изчакат, отколкото да се симулират, написа преди време Joel Spolsky в своя блог.

За автора:
Иван Георгиев има дългогодишен опит в разработката на десктоп и уеб приложения. В компетенциите му влизат програмните езици: C/C++, Objective C, Java, PHP, Basic, Pascal, JavaScript, XML/XSL, HTML, SQL, Assembly, Lisp, Prolog; инструменти като XCode, MS Visual Studio, Eclipse, KDE Studio; технологии като Cocoa, Win32, Java Servlets, Java Applets, Macromedia Flash, X-Windows, ActiveX.

Интересувате се от темата? Пишете ни!

    Бързо запитване

    Вашите имена *

    Вашият Email *

    Вашето съобщение *

    captcha

    Добавете коментар

    Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *