Мирослав Джоканов, СУ „Св. Климент Охридски“
Здравейте, казвам се Мирослав Джоканов, на 24 години съм. Живея в София.
ДНЕС
Днес съм софтуерен инженер с 3-годишен опит. Работил съм в 3 ИТ компании, настоящата е VMware. Работил съм в почти всички етапи от жизнения цикъл на софтуерната разработка – от feasibility оценка на иновативни ИТ идеи, през запознаване с конкретна бизнес област, анализ на бизнес процеси, извличане на изисквания, валидация на прототипи, проектиране на бази данни, софтуерни архитектури, имплементация, верификация (авт. тестване) до внедряване и обучение на служители.
В образователен план (без допълнителните сертификати) имам 4 тапии – две от СУ (бакалавър по „Софтуерно инженерство”, магистър по „ИТ услуги” предстои да завърша през март), две от UC Berkeley и Babson College (по предприемачество и бизнес обучение).
УТРЕ
Едно от нещата, което ме влудява в България, е масово посредственият мениджмънт на средно ниво. Има много добри програмисти, но обикновенo проектните мениджъри си нямат хал хабер от това как да планират адекватно, как да проследяват изпълнението и как да мотивират своите служители да се раздават. Като цяло липсват меки умения и процесно мислене в масовия случай. PM-ите, за които не се отнасят тези критики, се надявам да не се обидят.
Основна причина за този организационен феномен (некадърни мениджъри) според мен е неразбирането на висшето ръководство, че един технически специалист, макар и лоялен към компанията (което е доказвал в продължение на 10-15-20 години) е неспособен да ръководи екипи, ако не му се осигури подходящо обучение по проектен мениджмънт или ако самото лице не е подходящ за ръководна длъжност по една или друга причина (липса на меки умения, силно конфликтен характер, нежелание да промени начина си на мислене и др.).
Така стигаме до там да виждаме все повече програмисти, които са станали мениджъри на екипи, не защото притежават нужните умения и опит, а само защото са в съответната компания от твърде дълго време и освен това ръководството на организацията възприема като естествено кариерното развитие „старши технически експерт -_ проектен мениджър”. Е, аз имам особено мнение по въпроса.
Моята цел е „утре” да стана най-добрият ИТ мениджър в страната, а защо не и в EMEA региона 🙂 И тогава от позицията на авторитета си да мога да защитавам още по-силно твърдението, че не всеки технически експерт става за мениджър и че двете функции застъпват коренно различни умения.
ПЪТЯТ
Пътят се върви отдавна. В глобален план очаквам скоро да се инициира годишна награда „Най-добър ИТ мениджър в България”. В личен план ми остава да взема още една магистратура в областта на проектния мениджмънт или напрво едно MBA. Скоро ще дойде време да започна и по-фокусирана подготовка по PMP, ITIL (или CMMI) сертификации.
В този ред на мисли бих желал да обясня мотивацията си да участвам в настоящето състезание, което между другото е страхотна инициатива, която предполагам ще накара много млади колеги да начертаят поне мисловно своя професионален път.
Участвам в това състезание, не защото желая да ставам sysadmin или security officer (което всъщност е много е интересен и предизвикателен път, но просто този, който аз съм избрал е различен), а защото бих се радвал да взема някоя от поощрителните награди – достъп до курсовете в Learning Point, и по-конкретно PM-ските или organizational process курсовете (ITIL, CMMI).
➡ Популярността е един от критериите за оценка на публикациите. Подкрепете Мирослав, като споделите публикацията му чрез бутоните за социални медии, разположени непосредствено под заглавието.