Лицето ти утре: Microsoft Days 2021

Няма да забравя лекцията на Пол Мариц, президент и изпълнителен директор на VMware, в аулата на СУ в началото на юли 2010 г., поради две причини. Първата е лична и случайна. Като възпитаник на АУБ (`01) до този ден не бях имал шанса да се изкача по широката стълба, до просторната аула. Втората причина да запомня събитието е тишината, която последва след края на лекцията му. След като лекцията приключи, г-н Мариц попита дали има въпроси. Последва тишината, която не бе нарушена от нито един въпрос към човека, управляващ една от най-влиятелните софтуерни компании в света, дошъл „на крака” до София, за да говори пред публика. Г-н Мариц се усмихна, благодари и си тръгна.

На 31 март завърши Microsoft Days 2011 в кино Арена,  в Младост. За хората, посещавали подобни събития, едва ли е имало изненади. Добра организация, познати изложители, добри лектори, добри награди за публиката (чрез които хората от Microsoft успяха да привлекат посетителите към щандовете ни). За съжаление обаче, ако сравним интереса към Microsoft Days 2011 с интереса към първите прожекции на Аватар в Mtel iMAX в края на 2009, Microsoft Days ще загуби значително. Сравнението е произволно, но може да послужи като илюстрация каква посещаемост може да има едно събитие, насочено към младите и платежоспособни българи.

Разбира се, Microsoft Days 2011 е технологично събитие, което предизвиква интереса предимно на фирмите от ИТ бранша и интереса на групи ентусиасти, студенти, ученици и ИТ професионалисти. Възможно ли е въобще събитие от калибъра на Microsoft Days, насочено към технологиите и към ИТ бизнеса, да предизвика до такава степен интерес всред младите българи, или поне всред онези от тях, останали в България, че да изпревари по посещение кино премиерите и нощните „забави” в така наречените „поп фолк клубове”?

Въпросът се оформи след един разговор по време на Microsoft Days 2011 с колега, който спомена, че българският ИТ пазар е прекалено малък, за да позволи натрупването на капитали и влияние, на каквито се радват развитите ИТ пазари в САЩ и Югоизточна Азия. Този факт го осъзнаваме всички, които работим на нашия пазар. Ситуацията няма да се промени изведнъж и ако е възможна промяна, то тя може да настъпи единствено вследствие на дългогодишни усилия, както на ИТ общността, така и на обществото в лицето на държавата. Проектите на глобалния център за услуги на HP, Телерик, САП, ВиЕм Уеър, Джонсън Контролс и още една шепа фирми в България могат да бъдат за пример, че промяната е възможна.

Не по-малко ясно е, че без промени в образованието за насърчаване на инженерните и медицински науки няма да има съществена промяна, няма да има достатъчно подготвени учени и специалисти, и проекти с мащаба на HP GDBC ще останат рискови за региона на фона на намаляващото активно население. Не по-малко ясно е, че без промени за насърчаване на раждаемостта и имиграцията също не можем да очакваме съществени промени в следващите 10 – 15 години. А промените са необходими, защото ИТ продължава да бъде една от най-бързите, леки и демократични индустрии, с висока добавена стойност и нисък праг за влизане, за разлика например от автомобилната индустрия, която изисква доста повече традиции и начални капитали.

Нашата надежда е, че в следващите 5 до 10 години, първите технократи, развили успешни ИТ бизнеси в България, ще започнат да навлизат в политиката и да работят за налагане на необходимите промени. Дано да не бъде късно.

Пътят е дълъг, но е отъпкан и е обозрим. Всеки турист, тръгнал към планинския връх, знае, че само началото е трудно, докато намери подходящия ритъм за дишане и вървене, отпосле планината престава да изглежда стръмна и враждебна, и постепенно обгръща духа и тялото със спокойното си присъствие.

Бих искал да завърша тези бележки с един откъс от романа на Хавиер Мариас „Лицето ти утре”, на който се натъкнах снощи, докато обмислях горните редове. Макар и по-дълъг, откъсът е чудесна илюстрация по темата. Мога да обобщя смисъла на откъса с едно изречение: „Продължавай да мислиш, тичай, не спирай, хайде, давай.”

И така, Хавиер Мариас пише: „Проблемите на почти всички, без изключение, идват от липсата на упоритост, от мързела или от това, че се задоволяват с малкото, както и от страха им. Всички извървяват една кратка отсечка и спират, застават на едно място и търсят къде да седнат и да се съвземат от страха или задрямват и така не стигат до целта. На някой му хрумва някаква идея и обикновено това му е достатъчно, само хрумването, спира, доволен, още при първото разсъждение или находка, още повече, когато пише, нито пък си поставя за задача да стигне по-далеч, задоволява се с първия прорез, даже не и това, с първата драскотина, с която пробива само един пласт, върху лицата и върху фактите, върху намеренията и върху подозренията, върху истините и върху измамите, нашето време е враг на вътрешното неудовлетворение и разбира се, на постоянството,…

В известен смисъл – но само донякъде – Тупра ми напомняше баща ми, който не допускаше ние с братята ми да се задоволяваме само с мисълта, че сме победили в някой спор или успешно сме обяснили нещо. „И какво още”, казваше ни той, след като изтощени, бяхме сложили точка на някое изложение или обосновка. И ако му отговорехме „Това е всичко, край. Малко ли ти се струва?”, той отговаряше така, че още в момента да ни отчае: „ Та ти едва си започнал. Продължавай. Хайде, давай, побързай, не спирай да мислиш. Да измислиш макар и само едно нещо или да го съзреш, това не е малко, но същевременно е и нищо, щом веднъж вече си го разбрал: означава, че си стигнал до елементарното, до което наистина повечето хора изобщо не стигат. Интересното и мъчното обаче, което може да си струва и изисква най-голямо усилие е да продължиш: да продължиш да мислиш и да продължиш да гледаш отвъд необходимото, когато ти се струва, че няма какво повече да мислиш, нито да гледаш, че мозайката вече е подредена и да продължаваш значи да си губиш времето… Продължавай да мислиш, тичай, не спирай, хайде, давай.”

Използван източник: Мариас, Хавиер: Лицето ти утре I. Треска и копие. Алтера, второ издание, София 2011.

София, 01.04.2011 г.

Интересувате се от темата? Пишете ни!

Бързо запитване

Вашите имена *

Вашият Email *

Вашето съобщение *

captcha

Подобни публикации

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *