BPMN 2.0 – Как се стигна до тук?

В началото на тази година официално излезе втората версия на Нотацията за моделиране на бизнес процеси (BPMN). Това беше дългоочаквано събитие, а напрежението се увеличи още повече поради проточилата се работа по финализиране – почти 18 месеца, след като излезе BPMN 2.0 beta 1. Защо такова забавяне и защо толкова вълнения по въпроса?

BPMN e уникален стандарт. Макар че се поддържа от OMG – независима организация – неговото развитие в това му издание е водено IBM, Oracle и SAP и съгласувано с още десетки водещи ИТ компании. Това, макар и да носи своите негативни последици, представлява невиждано в историята на ИТ обединение на интереси и постигане на консенсус между конкурентни компании.

BPMN 1.2 получи доста широко разпространение, но с версия 2.0 очакванията са наистина да се превърне в стандарт за много организации. Тази тенденция се показва както от темповете, с които се възприема от бизнеса, така и от количеството BPM системи, които го поддържат.

Повишеният интерес към темата се усеща и в България. В отговор на него, в серия от постове ще разкажем за BPMN и най-вече за BPMN 2.0.

В този ще разкажем, за някои читатели – припомним, как се стигна до тук.

Първоначално BPMN беше разработен от Business Process Management Institute (BPMI). Идеята беше да се предложи графична нотация за Business Process Modelling Language. Целта на BPML беше да се постигне описание на процеси, изпълнимо от процесните машини на BPM системите (BPMS – Business Process Management Suites). Този стандарт обаче не просъществува, защото се наложи неговата по-добра алтернатива – BPEL (Business Process Execution Language).

Първата версия на BPMN излезе през 2004г. Междувременно BPMI стана част от OMG. OMG (Object Management Group) поддържат няколко софтуерни стандарта, но досега бяха известни най-вече с един от тях –  UML. През 2006 първа версията на BPMN беше приета официално като стандарт на OMG.

BPMN 1.x притежаваше доста добра изразителна мощ и в същото време беше разбираем за бизнеса. Той обаче нямаше нужната формализация. Поради това беше практически невъзможно директно прехвърляне на модели на бизнес процеси между различните системи.  Трябваше да се преминава през други формати. Но по-същественият недостатък беше друг: BPMN 1.x нямаше нужната формализация, така че директно да бъде автоматизиран от процесните машини. И тъй като тази част представляваше вече многомилиарден пазар с голям потенциал за растеж, не е изненада намесата на IBM, Oracle и SAP и много други софтуерни компании в това да се преодолеят недостатъците на първата версия.

И така новата спецификация BPMN 2.0 се роди след много мъки и съгласуване на различни интереси. Какво се постигна? Накратко – много по отношение на формализация и потенциал за автоматизация. В същото време – почти нищо ново от гледна точка на възможностите за по-добър анализ на процесите. Това разочарова голяма част от потребителите, които моделираха процеси с цел анализ и подобрение, без да предвиждат директно използване на моделите за автоматизация. Но макар и разочарована, и тази група признава, че създаването на език, на който все пак е възможно да си говорят бизнес и ИТ и същевременно – различните BPM системи помежду си, е забележително постижение.

В следващите постове ще разгледаме кои са новите неща в BPMN 2.0 и ще сравним тази нотация с други.

Продължение: Какво ново в BPMN?

За автора:
Иво Величков се занимава повече от 15 години с управление на бизнес процеси, стратегическо управление и управление на проекти, като през последните седем консултира организации от различни сектори и провежда обучения и семинари.
Ръководил е проекти за бизнес оптимизации и софтуерни имплементации в големи организации от частния и публичния сектор в Холандия, Германия, България и Австрия. Обучил е над 500 души по управление на бизнес процеси, корпоративни архитектури, управление на проекти и бизнес информационни системи. Блог: strategicstructures.com
Иво Величков провежда курсове по BPM и BPMN 2.0 в учебен център New Horizons.