Какво ново в BPMN 2.0?
Това е вторият от поредицата постове, посветени на новата версия на нотацията за моделиране на бизнес процеси (BPMN). В предишния разгледахме каква е предисторията на тази версия и защо толкова много се шуми около нея. В този ще видим накратко какви са новостите във версия 2.0. Това се надявам да е полезно не само за тези, които познават 1.2, но и за онези, които са започнали направо от 2.0 Много е вероятно те да попадат на модели, правени по 1.x.
И така, BPMN 2.0 изглежда слабо променена на външен вид, но реалните промени са значителни. Изобщо разглеждането на 2.0 като наследник на 1.2 може да доведе до много заблуди и неправилно използване.
Като начало, във версия 2.0 BPMN вече не означава Business Process Modeling Notation, a Business Process Model AND Notation. И това отразява една от най-съществените промени – BPMN вече има строго формализиран мета-модел. Всички елементи и техните релации са представени в UML Class диаграми. В мета-модела се съдържат и елементи, които не могат да бъдат представени графично. Те са необходими за осигуряване на допълнителна информация, нужна за автоматизация на процесите и за обмен на модели между различни BPM системи.
Нови диаграми
BPMN 2.0 въвежда два нови типа диаграми: „Хореография“ и „Разговор“. Хореографиите в BPMN 2.0 представят взаимодействието между партньори, като се фокусират върху обмена на съобщения. При тях дейностите представляват именно този обмен, а връзките между тях – тяхната логическа последователност. Тези диаграми се абстрахират от контролния поток на процесите, които протичат при отделните участници. В хореографиите всяка дейност съдържа съобщения и техните изпращач (-и) и получател. Също така в последователността от действия могат да участват и логическите оператори (gateways).
„Разговорите“ дават общ поглед на взаимодействието между партньори, като показват само кои партньори върху кои задачи осъществяват обмен.
Промени по дейностите
В BPMN 1.x бяха определени различните типове дейности (activities), но не беше стандартизирано тяхното графично представяне. В BPMN 2.0 това е направено с въвеждането на маркери в горния ляв ъгъл на символите. Освен това е въведен един изцяло нов тип задача – „Бизнес правило“.
Друга промяна по графичното представяне на дейностите е въвеждането на специални маркери за различаване на начина на изпълнение на повторяемите дейности – последователно или успоредно.
В BPMN 2.0 има и значително развитие на идеята за многократно използваеми дейности и процеси. Въведени са глобални и извикващи дейности, които могат да са както задачи, така и (под-)процеси.
С цел описанието на по-сложни изключения, които могат да се случат по време на нормалното изпълнение на процес, BPMN 2.0 въвежда елемента „Event Sub-process“. Този тип под-процеси не са част от основния поток, а се задействат само при определени обстоятелства, свързани с основния поток.
Събития
Освен няколко нови типа събития, като „ескалация“ например, основно разширение на нотацията е въвеждането на непрекъсващи гранични събития. По този начин много обичайни бизнес ситуации, в които определени събития могат да се случат по време на изпълнението на дейности, без да ги спират, вече могат да бъдат описвани.
Оператори
При операторите няма съществени допълнения, като се изключи нотацията за иницииращи оператори (gateways).
Данни
Един от най-критикуваните недостатъци на BPMN 1.2 беше по отношение възможностите за моделирането на данни. Този изключително важен аспект нямаше никаква формализация. Нямаше дори обект за данни. Единствено беше определен символ на артефакт, който да бъде използван за целта.
В BPMN 2.0 данните са вече първокласен елемент (странно защо едва сега). Има още много какво да се желае, но е направена добра първа стъпка. Определени са специфични обекти, като „Data Input“, „Data Output“ и „Data Store“, както и стандартни атрибути за всеки от тях. Връзката към тези обекти вече не е асоциацията, която се ползваше за артефакти, а специализирана „data association“.
В BPMN 2.0 са направени и много други нововъведения и стандартизации, които са по-съществени от „външните“ промени. Такива са например класовете за съответствие, с които се определят критерии за софтуерните продукти, претендиращи поддръжка на стандарта. Друга – и може би най-съществена промяна – е стандартизирането на формат за обмен на модели.
За автора:
Иво Величков се занимава повече от 15 години с управление на бизнес процеси, стратегическо управление и управление на проекти, като през последните седем консултира организации от различни сектори и провежда обучения и семинари.
Ръководил е проекти за бизнес оптимизации и софтуерни имплементации в големи организации от частния и публичния сектор в Холандия, Германия, България и Австрия. Обучил е над 500 души по управление на бизнес процеси, корпоративни архитектури, управление на проекти и бизнес информационни системи. Блог: strategicstructures.com
Иво Величков провежда курсове по BPM и BPMN 2.0 в учебен център New Horizons.