Мултимодално обучение: можем ли да да компенсираме липсата на индивидуалния педагогически подход?

В ежедневната ни работа на консултанти за решения в сферата на образованието често трябва да изберем каква форма на обучение да препоръчаме на клиента – обучение в група, индивидуално обучение с ментор или онлайн обучение.

В България, в сравнение с данни  от центрове на Ню Харайзънс в Холандия и Германия, мултимодалните форми на обучение (онлайн или индивидуално обучение с ментор) са сравнително непопулярни. Мнозинството обучаващи се все още предпочитат обучение с инструктор пред обучение, съдържащо дял електронно или интерактивно съдържание. Вероятно непопулярността на електронните образователни ресурси до известна степен се дължи на факта, че част от съдържанието е на английски език.

В следващите редове ще представим накратко резултатите от изследване върху мултимодалния процес на учене чрез медийни носители (Multimodal Learning through Media). Резултатите от изследването са от 2008 г. Изследването е проведено от Metiri Group, Калифорния, по поръчка на Сиско Системс.

При интерпретация на информацията е необходимо да знаем, че изследването не взима под внимание педагогическия елемент. Ролята на учителя е да спечели ученика за каузата, да събуди и разпали огъня на знанието. Препоръките за ползите от мултимодално образование стъпват върху предположението, че ученикът е достатъчно мотивиран и дисциплиниран.

Развитието на когнитивните науки помага на специалистите, работещи в сферата на образованието, да задълбочат познанието си относно начините, по които хората възприемат и учат.

Едно от придобилите популярност погрешни разбирания относно начина, по който хората възприемат знание, е така нареченият Cone of Learning на Едгар Дейл. Според Cone of Learning „ние помним 10% от прочетеното, 20% от чутото, 30% от видяното, 50% от видяното и чутото, 70% от изговореното от нас и 90% от изказаното и направеното от нас.” За съжаление тази популярна статистика е невярна и в нейна подкрепа не са открити конкретни доказателства. Хората, проповядващи наивистични теории от типа Cone of Learning, търсят просто решение, неприложимо за сложността на въпроса „Как хората учат?”.

Основен фактор, ограничаващ способността ни да възприемаме знание, е собствената ни физиология. Начинът, по който човешкият мозък работи, ограничава възможностите за учене. Специалистите в сферата на образованието би следвало да създават учебно съдържание, което взима в предвид наличната информация за горните ограничения. Усилията на специалистите биха имали по-голям успех ако за целта обединят наличните данни от изследвания в областта на неврологията, когнитивните науки и мултимедийните похвати в образованието.

В разрез с постулатите от диаграмата на Дейл, в действителност за новака в дадена научна област индивидуалният процес на обучение чрез четене вероятно е най-ефективният метод за възприемане на ново знание.  От друга страна, работата в групова среда чрез симулация е оптимален метод за възприемане, когато става въпрос за осмисляне на причинно-следствени връзки. Опитните обучители знаят, че дизайнът и начинът, по който един урок бива поднесен, трябва да бъдат съобразени със знанията и опита на курсиста.

В тази връзка интерактивността, последователността, ритъмът и интензитетът при използването на технологии, мултимедия, съдържание и ресурси за изготвянето на учебно съдържание следва да варират в зависимост от интересите и целите на учащите се.

Контекстът, в който следва да бъдат тълкувани разликите в характеристиките на едномодалните (single mode) процеси на учене и характеристиките на мултимодалните процеси на учене (multimodal learning), включва основни изводи от изследвания на тема:

  1. Как функционира мозъкът?
  2. Как  учат хората?
  3. Мултимодални процеси на учене

Авторите на доклада предлагат следните дефиниции, които да бъдат взети предвид при разчитането на доклада :

  • Учене (процес на учене) – съхраняване на автоматизирани схеми в дългосрочната памет.
  • Схема – парчета памет (chunks of multiple individual units of memory),  свързани чрез определена система.
  • Напътстване (Scaffolding) – предоставяне на помощ и поддръжка на учащия се, с цел подпомагането му да извърши задача, надхвърляща личните му възможности.

1. Как функционира мозъкът (физиологични ограничения за учене)? Изводите от последните изследвания (тук 2008 г.) в областта на неврологията сочат, че процесът на мислене се случва последователно, в серия или поредица. В резултат така нареченият multitasking, или превключването от една мисловна дейност към друга, забавя процеса на мислене. Забавянето се увеличава с нарастването на сложността на дадена задача. Причината за забавянето е в структурата на човешката памет. Проучванията в неврологията показват, че човешката памет има три подтипа памет – сетивна, работна и дългосрочна.

1.1. Работната памет е мястото, където се извършва процесът на мислене. В работната памет се съхраняват както вербални и текстови елементи, така и визуални и пространствени елементи. Тук се крие и едно от основните ограничения на краткосрочната памет, тъй като краткосрочната памет може да съхранява до 7 вербални елемента и до 4  визуални и пространствени елемента. При превключването от една мисловна дейност към друга, нови елементи навлизат в краткосрочната памет и изтласкват наличните. Резултатът е така нареченото когнитивно претоварване.

1.2. Сетивната памет е мястото, където, независимо от волята ни, се вмъкват всички елементи, съдържащи впечатления и нюанси от обкръжаващия ни свят. Елементите от сетивната памет стават част от работната памет единствено в случай, че съзнанието им обърне внимание. Веднъж преминали в работната памет, тези елементи стават част от мисловния процес.

1.3. Дългосрочната памет се дели на епизодична и семантична. Епизодичната памет се гради в следствие на сетивни данни и е неволна. Семантичната памет се гради въз основа на опита, идеите, мислите и процесите, възникнали в работната памет. Обработването на мисли в работната памет автоматично активира съхранението им в дългосрочната памет.

Наличието на когнитивно претоварване, серийният характер на процеса на мислене и обработването на мислите и прехвърлянето им в различните видове памет обясняват нуждата от напътстване (работа с ментор) по време на процеса на учене.

2. Как учат хората? Изследванията в областта през последните двайсет години предоставят възможност да бъдат направени ключови препоръки относно изготвянето на даден план за учене. Основните изводи биват:

2.1. Предварителните представи (предшестващите знания) на обучаващите относно учебната програма трябва да бъдат взети под внимание при изготвяне на съдържанието на програмата. Процесът на учене бива оптимизиран, когато обучаващите получават знание, надграждащо предшестващите им познания.

2.2. Експертното познание се гради чрез дълбоко разбиране. Обучаемите заучават дадена идея по-добре, когато успеят да вплетат идеята във вече съществуваща  мисловна схема.

2.3. Процесът на учене се оптимизира, когато обучаващите развиват мета-когнитивни стратегии. Метакогнитивността е способността на обучаемия да мисли върху процеса на мислене, тоест обучаемият търси начини да подобри собствената си стратегия за учене.

3. Мултимодални процеси на учене – Благодарение на напредъка на неврологията обучаемите могат да постигнат значително подобрение на ефективността на процеса на учене чрез осведомен избор на вербални и визуални мултимодални форми на обучение. Няколко основни принципа, свързани с употребата на мултимедия и модалност, и имащи потвърдени положителни ефекти върху процеса на обучение, са:

3.1. Принцип на мултимедията: Запаметяването се подобрява чрез употребата на думи и картини, в сравнение със запаметяване само чрез думи.

3.2. Принцип на пространствена непрекъсваемост: Обучаемите усвояват по-добре, когато съответстващи думи и картини са позиционирани близо едни до други, в сравнение със съответстващи думи и картини, раздалечени едни от други.

3.3. Принцип на времевата непрекъсваемост: Обучаемите усвояват по-добре, когато съответстващи думи и картини са представени едновременно, в сравнение със съответстващи думи и картини, представени последователно.

3.4. Принцип на кохерентност: Обучаемите усвояват по-добре, когато страничните думи, картини и звуци са отстранени от мултимедийното съдържание.

3.5. Принцип на модалността: Обучаемите усвояват по-добре чрез анимация и придружаващ глас на разказвач, в сравнение с анимация и придружаващ текст.

3.6. Принцип на излишно повторение: Обучаемите усвояват по-добре, когато информацията не е представена в повече от една модалност – излишното повторение пречи на процеса на учене.

3.7. Принцип на дизайн: Влиянието на дизайна на мултимедията върху начално ниво обучаеми е по-висока, в сравнение с влиянието му върху напреднали обучаеми.

3.8. Принцип на пряка манипулация: С усложняване на нивото на учебния материал се увеличава и влиянието, което оказват промени в структурата на анимацията или темпото на излъчване, върху трансфера на знание.

В заключение: Обучаемите, използвали мултимодални форми на обучение, показват по-високи резултати, в сравнение с обучаемите, работили с едномодални форми на обучение. Разбира се, при избор на форма на обучение трябва да се вземе в предвид мотивацията и капацитета за концентрация на обучаемия. Необходимо е да бъде правено ясно разграничение между медията като носител, от една страна, и педагогическия подход, от друга.  Педагогическият подход вероятно има по-голямо влияние върху постиженията на обучаемите, в сравнение с медийния носител (важи в пълна сила за начинаещи обучаеми). Тепърва предстои да бъде оценено влиянието на Web 2.0 технологии върху процеса на учене.

Източник:

http://www.cisco.com/web/strategy/docs/education/Multimodal-Learning-Through-Media.pdf

София, 30.11.2010 г.

Интересувате се от темата? Пишете ни!

Бързо запитване

Вашите имена *

Вашият Email *

Вашето съобщение *

captcha

Подобни публикации

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *