Hyper-V еволюция
Дарин Йончев.
На 12 юли тази година Microsoft пуснаха за свободен достъп през сайта си Service pack 1 Beta за Windows Server 2008 R2. Като един от фокусите в него се изтъкват промени именно в Hyper-V ролята. Но преди да видим какво са направили от Microsoft, нека да припомним как се появи Hyper-V и как се развиваше този продукт през годините.
През не толкова далечната 2007 година единственият вариант за сървърна виртуализация на Microsoft се наричаше Virtual Server 2005. Базиран на технологията, закупена през 2003 година от „Connectix” и заложена в Microsoft Virtual PC, този продукт си беше на практика приложение, което емулира определени хардуерни ресурси, без да се възползва от предимствата на съществуващите вече по това време процесори, оптимизирани за работа с виртуални машини.
През март 2008 година се появи и първият release candidate на Hyper-V, също така известен като Windows Virtualization, а в по-ранните стадии на разработка познат и под кодовото име Viridian. Тази базирана на hypervisor технология се възползва от вградените в процесорите на Intel и AMD възможности за хардуерна виртуализация (Intel-VT и AMD-V), като така оптимизира работата на виртуалните машини със CPU-то. Архитектурата на Hyper-V може да видите на картинката по-долу.
Някои от по-значимите нововъведения в Hyper-V на този етап включваха:
- За първи път беше възможна инсталация на х64 операционна система във виртуална среда.
- Виртуалните машини поддържаха възможност за директен достъп до твърдия диск (т. н. pass-through disks), без да използват файловата система на Hyper-V хост сървъра.
- Поддръжка на някои XEN базирани Linux дистрибуции, като SUSE Linux Enterprise Server 10 Service Pack 2 и Red Hat Enterprise Linux 5.2.
- Възможност за моментни снимки (Snapshots ) на виртуалните ОС.
- Поддръжка на VLAN tagging.
- Поддръжка на Quick Migration заедно с Failover Cluster.
- Възможност за работа в Server Core инсталация на Windows Server 2008.
- Поддръжка на Volume Shadow Copy Services (VSS) за откопиране на работещи виртуални машини.
- Възможност за заделяне на повече памет (64 GB), процесори и виртуални Scisi дискове.
Списък на всички новости може да намерите в Hyper-V Product Overview Whitepaper: http://go.microsoft.com/fwlink/?LinkID=134206.
Голяма стъпка в насока Dynamic Datacenters идва с появата на Windows Server 2008 R2 и промените, които носи той в Hyper-V. Те са главно в две насоки. Първото нововъведение е възможността да се добави виртуален диск, без да се спира виртуалната машина. Това отдавна е практика в реалните системи с висока надеждност и е познато под името hot swap или hot plug. Това динамично управление на дисковете намалява планираните спирания на виртуалните машини и повишава непрекъснатостта на услугата.
Друга голяма стъпка е възможността за Live Migration и въвеждането на CSV (Cluster shared volume) поддръжка във Failover Cluster. Live Migration и CSV практически позволяват да се местят виртуалните машини от един хост на друг, без реално да се прекъсва работата на потребителите. Това пък от своя страна позволява по-оптимално да се използва наличният в организацията хардуер, като динамично може да добавяме и премахваме Hyper-V сървъри, без потребителите да разбират за това.
Hyper-V R2 поддържа възможност за повече памет във виртуалните машини (до 1TB), както и възможност за използване на до 8 процесора от всяка виртуална операционна система.
Всичко това и още интересни факти около Hyper-V може да научите на курс 6422 Implementing and Managing Windows Server 2008 Hyper-V в New Horizons Bulgaria.
_______________________________________________
Дарин Йончев, инструктор в New Horizons Bulgaria
MCT, MCSE+Security, MCITP, MCTS, CompTIA Security+
Блог