IPv6 – Запознахте ли се вече?
Ако все още не сме се запознали с IPv6, то време е да го направим.
IPv6 адресът се състои от 128 бита, които могат да бъда представени в 32 символа в шестнайсетична бройна система. Броят на адресите в тази версия е 3,4*1038.
IPv6 адресите биват няколко типа – Unicast, Multicast и Anycast. Обърнете внимание, че тук вече няма Broadcast.
Unicast адресите биват няколко типа: global, reserved, link-local, site-local.
√ Global: Глобалните адреси започват с 2000::/3. Тяхното предназначение е същото както при IPv4.
√ Private: Първите осем бита при частните адреси са “FE”, като следващата цифра в шестнайсетична бройна система е от 8 до F (FE80::/10). Този тип адреси се делят на локални за организацията (site-local) и локални за конкретната физическа връзка (link-local).
• Site-local: Тези адреси са локални за организацията и имат същото значение, както частните при IPv4. Маршрутизаторите (routers) могат да препращат пакети с такъв тип адрес във вътрешната мрежа, но не и в публичната. “Site-local” адресите започват с “FE”, а третата шестнадесетична цифра е от “C” до “F” (“FEC”, “FED”, “FEE” и “FEF”).
• Link-local: Този тип адреси се появяват за първи път в IPv6. Техният обхват е по-малък от този на “site-local” адресите – физическа връзка (физическа мрежа). Маршрутизаторите (routers) не препращат пакети с такъв тип адреси нито в публичната мрежа, нито в рамките на организацията. “Site-local” адресите се използват за автоматично конфигуриране на адрес, откриване на съсед или маршрутизатор (router). Така също много маршрутизиращи протоколи (routing protocols) използват този тип адреси. “Link-local” адресите започват с “FE”, а третата шестнадесетична цифра е от “8” до “B” (“FE8”, “FE9”, “FEA” и “FEB”).
√ Loopback Address: Както при IPv4, така и тук този тип адрес се използва тестване. За разлика от предходната версия, при IPv6 има само един “loopback” адрес (::1), а не цял блок адреси.
√ Unspecified Address: При IPv4, адрес 0.0.0.0 се отнася за устройства, които нямат конфигуриран адрес. При IPv6 този тип адрес се нарича “unspecified” и се изписва 0:0:0:0:0:0:0:0 или “::”.
При IPv6 вече няма “broadcast”. Той е заменен с “multicast” и “anycast”.
Multicast дава възможност за по-ефективно използване на мрежата, изпращайки данни и запитвания към част от устройствата, а не към всички. Чрез “multicast” се решава голяма част от проблемите, свързани с “broadcast storms” при IPv4.
Anycast са нов тип адреси, които биват дефинирани за първи път в IPv6. “Anycast” адрес идентифицира няколко интерфейса. Може да се каже, че този тип адреси представляват комбинация от “unicast” и “multicast”. При “unicast”, пакетите се изпращат към конкретно устройство с конкретен адрес, а при “multicast” – към всяко едно устройство от група. При “anycast”, пакетите се изпращат към някой от членовете на група, със зададения “anycast” адрес, намиращ се най-близо (според маршрутизиращия протокол).
Преди 7-8 години като се запознах с IPv6 намерих адресацията за доста досадна и неразбираема, както всяката адресация записвана в шестнадесетичен вид.Но няма начин с толкова много устройства и толкова много потребители IPv4 в скоро време ще бъде рядко срещан вид 🙂
Засега нямам намерение да се запознавам с него. Има твърде много неща, за които да си в крак, че немога да наваксам. Когато ги въведат глобално, тогава ще им обърна по-специално внимание! И помнете „Real Men Don’t Click“
Действително IPv6 е дефиниран и записан в RFC 2460 стандарт, още през 1998 година, но през всичките тези години не се е наложил. Причината за това е, че все още има свободни IPv4 адреси, които обаче в най-скоро време ще бъдат изчерпани.
В последно време често срещам ИТ специалисти, които изпитват затруднения в това да свържат два компютъра да си комуникират с IPv6, от където и дойде идеята за тази статия.