Дупка в Стената или Minimally Invasive Education: аргумент за началното образование

Пред 12 години Сугата Митра поставя началото на програмата Hole In The Wall. През 1999 г. г-н Митра започва да изследва влиянието на отдалечеността (remoteness) върху качеството на образование в училищата. „Отдалеченост” Митра дефинира като географска отдалеченост на училищата спрямо градските центрове и като социална и икономическа изолация на гетата. Колкото по-висок коефициент на отдалеченост има едно училище в изследването, толкова по-ниски са резултатите му.

Оказва се обаче, че не съществува зависимост между качеството на образованието и инфраструктурата, броят деца в класната стая или наличието на електричество и пътища. Основна причина за ниското качество на образованието в отдалечените райони била липсата на мотивация при учителите, които мечтаели да преподават близо до града или в заможните квартали.

По този повод г-н Митра цитира сър Артър Кларк: „Ако един учител може да бъде заменен от машина, то той трябва да бъде заменен.” Вторият аргумент в основата на Hole In The Wall е, че Образователните технологии (Education Technology) следва да се имплементират първо в отдалечените училища, а не в заможните училища (където ефектът им е минимален поради вече съществуващата успеваемост на учениците). Образователните технологии биха оказали най-силно влияние в основата на пирамидата, където има потенциал за промяна, а не на върха, където съществува пресищане. Така се появява идеята за Minimally Invasive Education, алтернативна форма на основно образование в районите, където училищата нямат желаното ниво или липсват учители.

Историята на проекта Hole in the Wall, разказана от Сугата Митра:

1. Гето на Ню Делхи: на една улична стена е вграден компютър с достъп до интернет (с Internet Explorer).  8 часа по-късно неграмотно по презумпция дете от гетото учи друго дете как да сърфира. Експериментът поражда първите въпроси: Как е възможно? Езикът (английски език) няма ли значение? Някой научил ли ги е какво да правят? Колко време ще оцелее компютъра?

2. Централна Индия: отново е инсталиран компютър в улична стена. Появява се 13 годишно момче, което не ходи на училище (в последствие Митра го разпитва). Осем минути след първата среща с „телевизора” момчето вече се е научило да сърфира само. В края на деня момчето е разпространило новината за „телевизора, които ти позволява да правиш неща с него” и над 70 деца вече сърфират. Първите изводи са налице: деца, събрани в група, могат да се самообучават. Остава въпросът с езика: все пак тези деца не би трябвало да знаят английски език.

3. Североизточна Индия, село без учител по английски език: Митра инсталира поредния компютър и тъй като няма интернет, оставя компакт дискове. Когато се връща след време го очакват две деца, на 8 и 12 години, които му заявяват, че имат нужда от по-бърз процесор и по-добра мишка (!). Митра е изумен: как е възможно деца, които не говорят английски, да искат по-бърз процесор. Децата отговарят, че им е оставил машина, която говори само английски език и за да се научат да работят с нея се е наложило да научат езика. Митра установява, че децата са научили средно по 200 думи, които дори използват в разговори помежду си – думи като stop, exit, file, save…

4. Хималайте и други места... Резултатите се повтарят, общите изводи са налице: По-малките деца обучават по-големите; деца на възраст между 6 и 13 години могат да се самообучават, независимо от условията и заобикалящата среда. Процесът на самообучение пред компютъра, забит в стена (Hole in the Wall), протича горе-долу еднотипно: едно дете сърфира, около него 3 до 4 деца го съветват какво да прави, зад тях втори кръг от 15-20 деца също дават съвети, обикновено грешни :). Всички деца се учат докато гледат (възрастните учат правейки – learning by doing).


Изводът от историята е, че основното образование може да се случва от само себе си, без да бъде ръководено. Според Митра, процесът на основното образование може да се саморегулира. От Hole in The Wall се появява и визията за педагогиката на Образователните технологии: дигитална, устойчива, саморегулираща се, минимално организирана, автоматична, свързана. Към края на 2009 г. над 300,000 деца в Индия и няколко Африкански държави са получили достъп до програмата.

В България Телецентровете са прекрасна инициатива, която би следвало да има подобни резултати.

Представете си нашите забравени кътчета с по една Дупка в Стената…

Източник:

http://www.ted.com/talks/sugata_mitra_shows_how_kids_teach_themselves.html

София, 17.08.2010 г.

dimitar (at) newhorizons.bg

Интересувате се от темата? Пишете ни!

Бързо запитване

Вашите имена *

Вашият Email *

Вашето съобщение *

captcha

Подобни публикации

One Comment

Добавете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *