Ако тренингите не се променят, има риск да станат ирелевантни

С излизането от рецесията идва признанието за дейността на тренинг организациите.
Доналд Тейлър, Institute of IT Training, за възможностите и рисковете, съпътстващи тази промяна.

Дълго време обучението стоеше в периферията на ежедневната бизнес дейност. Беше нещо, което организациите се чувстваха длъжни да правят. И се чувстваха длъжни до момента, в който икономическата ситуацията се влоши, и всички разходи за обучения, както и тези за маркетинг, бяха спрени в изчакване на по-добри времена.
С края на сегашната рецесия настъпи промяна. Макар някои тренинг организации да претърпяха загуби, това не беше унищожителният удар на предишните рецесии. Причината: днес хората осъзнават, че уменията имат значение. В много случаи организациите намалиха заплати или преминаха към съкратено работно време, но задържаха служителите си, знаейки, че когато рецесията приключи, ще имат нужда от квалифицирани кадри, за да възстановят производствения процес.

В последните десетилетия развитите икономики преминаха от позиция, че трудът е стока, към убеждението, че компетентността на служителите е жизненоважна част от успеха – както в частния, така и в публичния сектор.

Дългоочакваното признание за важността на дейността на тренинг организациите донесе не само възможности, но и заплахи.

Възможностите са ясни: най-накрая тренинг бизнесът може да поеме инициативата и да докаже ценността си за частния и публичния сектор.
Заплахите също са очевидни: ако ние не го направим, други ще го направят вместо нас. Други, които са по-малко способни, имат по-малко познания за процеса на обучение и вярват, че всеки може да доставя тренинги. В крайна сметка, всички сме ходили на училище, нали така? (Това е като да кажем, че всеки от нас може да бъде Шекспир, защото всички сме се научили да пишем.)

Може би все още е трудно доловимо, но в момента преминаваме през революция в обучението. Тренингите се променят – фундаментално. Вече не става въпрос за доставяне на обучения, а за подкрепа на учещите в бизнеса и на самия бизнес. Звучи като нещо, за което говорим от години, но днес съвкупността от 3 фактора го превръщат в реалност.
Първо, имаме революцията на социалното учене, която заплашва да елиминира голяма част от това, което програмите за обучение на персонала са били досега.  Най-малкото защото значителна част от научаването вече се случва извън тези програми.
Второ, мениджърите поставят все по-голям акцент върху уменията на служителите, тъй като разбират, че обучението е от критична важност за организацията. За бизнеса става все по-важно да може да измерва ефекта и резултатите от обучението.
Тези две промени водят до трета, най-значима промяна. Обучаващите организации трябва да си поставят по-високи цели отвсякога. Трябва да покажем, че имаме правилните рамки, за да създаваме тренинги, да носим ползи за бизнеса и да спомагаме развитието му. Казано накратко, трябва да се стремим да сме най-добрите в нашата сфера. Без този стремеж към професионализъм, рискуваме да станем ирелевантни.

Източник:
http://www.trainingzone.co.uk