В началото бе Бизнес Анализът
Втората най-често срещана причина за проваляне на проектите е не достатъчно добър бизнес анализ*.
Бизнес анализатор е относително млада професия в България, която се развива динамично. Често срещано е бизнес анализът да бъде изпълняван от проектния мениджър или друга роля, която комуникира пряко с клиента. Все повече се налага отделяне на бизнес анализа в отделна роля именно поради голямото му значение за успеха на проектите.
Повече за професията ще разберем от един от нашите инструктори – Здравко Иванов. Здравко има повече от 10 години опит в ИТ индустрията, като се е занимавал с програмиране, бизнес анализ и управление на проекти.
Разкажи ни малко повече за твоята работа.
През професионалната си кариера като бизнес анализатор имах възможността да участвам във внедряването на промени в различни индустрии – Застраховане, Банково дело, Търговия, Хотелиерство, Държавна администрация, Здравеопазване, Маркетинг и реклама, Човешки ресурси, Логистика и други. Работих по внедряването на разнообразни по обхват, тематика и продължителност промени – от регулярни заявки, които отнемат няколко часа, до проекти и трансформационни програми, продължаващи до няколко години. Те обикновено засягат множество звена, бизнес домейни и партньори на организациите на локално и международно ниво. Това ми позволи да получа широк поглед върху бизнеса и организациите от различни страни и нива, като смятам това за една от най-силните си страни.
Към настоящия момент работя за проектно-ориентирана компания, насочена към сферата на ИТ услугите. Това ми позволява да разширя своите хоризонти по отношение на международните клиенти и проекти и предизвикателствата, свързани с работата с клиенти с различно ниво на зрелост и нужди, които се обръщат към нас в различни етапи от управлението на промените.
Бизнес анализатор е сравнително млада професия. Какъв беше твоят път към нея?
Сериозно и осъзнато се занимавам с бизнес анализ от малко над 7 години. Пътят, докато го постигна, ми отне почти още толкова време преди това. Ако трябва да започна от самото начало, бих определил като повратна точка втората година от своето следване. Някъде по това време паралелно с ученето се захванах с различни обществени дейности и участвах в управлението на няколко организации. Участвах в различни инициативи – от такива, които бих определил като неуспешни, до такива, чиито резултати преминаваха собствените ни дефиниции за невъзможно.
Именно тогава осъзнах, че светът на промените не е това, което си представях, и започнах да осъзнавам колко много не знам по въпроса. Започнах да чета много по темата за управлението на промяната и, макар опитът ми да не беше достатъчен да осъзная пълноценно наученото, начинът ми на мислене започна да се променя съществено.
Следващите няколко години работих най-вече по своята специалност „Инженер по компютърни системи и технологии“ в различни организации, където трупах опит в работата по проекти и продължих да изучавам различни материали и казуси, свързани с управлението на промяната. В този период получих ценната възможност да ръководя частично или напълно автономно различни инициативи в реална бизнес среда.
Някъде в този период записах първия си структуриран курс по „Софтуерен бизнес анализ“ в Софийския университет. Именно този курс и контактите, свързани с него, ми помогнаха да започна на първата си работа като бизнес аналист и ИТ проектен мениджър на ниво бизнес домейн към ИТ дирекцията на една от големите застрахователни компании в България.
Това беше първата организация, в която благодарение на общите усилията от моя страна и от страна на останалите колеги, занимаващи се с внедряването на промени, имах възможността да участвам във всички фази на промяната и да работим заедно върху нужди и решения, които се простираха извън границите на информационните технологии и официалния профил на моята позиция. Паралелно с това започнах да преподавам Софтуерен бизнес анализ в Софийския университет и да участвам активно в различни инициативи, свързани с областите на бизнес анализа, управлението на проекти и управлението на процеси.
Какво те вдъхновява в работата ти?
Определено е възможността да помагам на другите, да разрешават проблеми и да преодоляват предизвикателства, често имащи отражение върху много хора. Ако се занимаваш пълноценно с бизнес анализ, не следваш течението, а на практика помагаш да се определи неговата посока. Когато наистина успееш, това ти носи голямо удовлетворение.
Бизнес анализът е дейност, която ти дава много както в професионално, така и в лично отношение. Промените са навсякъде около нас. Независимо дали се случват на работното ни място или в личния ни живот. Бизнес анализът развива начин на мислене, знания и умения, които ти помагат да се движиш в правилната посока и да се справяш по-ефективно с промените.
Какви умения, опит и нагласи търсиш, когато избираш нов човек на позиция бизнес анализатор в твоя екип?
Няма универсална формула. В зависимост от типа на организацията, нейната сложност и ниво на зрелост, стратегията за развитие, видът и сложността на промените, с които трябва да се справя тя, профилът на бизнес аналиста, както и този на останалите роли, участващи в управлението и внедряването на промените, може да бъде коренно различен.
На първо място, бизнес аналистът трябва да има правилния начин на мислене. Той трябва да бъде човек, ясно осъзнаващ, че неговата мисия е да помага на хората да се преборят с неизвестността, която съпътства в една или друга степен всяка промяна.
Често срещам сентенцията: „Тези не знаят какво искат!“. Всеки, който се занимава с бизнес анализ, трябва да бъде наясно, че това нормално. Също така трябва да бъде наясно, че трябва да помогне на различните заинтересовани страни да си отговорят на много други въпроси, като например „Защо го искам?“, „Какви са вариантите да го получа?“, „Колко ще ми струва всеки един от тях?“, „А какви биха били последствията, ако не го получа?“, „С какви рискове мога да се сблъскам?“ и много други, за да можем да дефинираме и насочим дадена промяна в правилната посока. В крайна сметка организацията трябва да получи това, от което наистина има нужда или най-голяма полза. Нормално е хората да не знаят какво или как трябва да се направи. По дефиниция проектите в същността си са уникални, което предполага, че хората, които работят по тяхната реализация, имат различен опит при справянето с конкретния тип промяна.
*Larson, E. (2014). I still don’t have time to manage requirements: My project is later than ever. Paper presented at PMI® Global Congress 2014—North America, Phoenix, AZ. Newtown Square, PA: Project Management Institute.