Да стартираш компания в родния си град е велико
През последните години броя на хората желаещи да стартират работа или бизнес извън родните си градове, и по-специално в София, расте стремглаво. Столицата е предпочитано място за млади и амбициозни хора, които не намират онова, което търсят по родните си места. Липсата на конкурентна среда и възможността за по-високи доходи са само част от причините, които карат хората да се преместят в София. Но дали тази тенденция не се обръща? Възможно ли е, натрупали вече опит в София, хората да се върнат по родните си места и да успеят? За тези и други теми ще си поговорим днес с Павел Дончев – основател на eVeliko.
Павел Дончев е на 26 години. Има осем години стаж като програмист в няколко големи компании. Докато е в София, се включва в писането на книга за начинаещи програмисти на C#, под ръководството на Светлин Наков. Следва в Софийския Университет, но не завършва, за да се прибере във Велико Търново, където основава eVeliko. Във Велико Търново заедно с колегата си Иван Туртев помага организационно за основаването на Телерик Кидс академия (локална академия за малки деца, в която те се учат да програмират).
Здравей Павел. Днес ще си поговорим за eVeliko, компания помагаща на клиентите си да автоматизират някои често повтарящи се задачи онлайн. Каква е твоята роля в eVeliko?
Да седя между програмистите и клиентите (като в голяма част от времето съм и програмист, така че понякога съм малко пристрастен). Чертаем пътя на фирмата с по-опитните, занимавам се с бюрокрацията, поръчвам кафе, преди време дори идвах в неделите да чистя офиса. 🙂 Предполагам, че правя всички неща, които другите собственици на малък бизнес правят. Още от тук искам да кажа, че не знам дали щях да успея без другите. В различни моменти са ми помагали различни хора, без които може би нещата щяха да станат по–трудно или въобще нямаше да станат.
Как стартира компанията? Историята прилича ли на повечето ИТ компании в бранша, стартирали в малко семейно гаражче?
И да, и не. Да, защото и аз като всички бях заслепен от няколко идеи, които смятах че ще направят eVeliko нещо значимо още от ден едно. Отначало поработих в къщи, като повечето стартъпи. Не, защото идеите не избухнаха както очаквах (всъщност може би по това също си приличаме с другите стартъпи – предполагам 99% от тях, а може би и повече започват с абсолютно същото заслепяване от някаква идея и после разбират, че всъщност на света не му пука за тях). Много малко компании според мен успяват още с първия продукт. Имам усещането, че може би под 5% от стартъпите правят толкова добър продукт и успяват още с пускането му да реализират добра печалба и да се разраснат. Просто има много неща, които могат да се объркат затова трябва да имаш достатъчно време да объркаш всичко няколко пъти, за да се научиш как точно трябва да го направиш. Просто на света не му пука за твоите продукти, независимо колко са добри. Имаме огромен избор, а маркетингови послания ни заливат отвсякъде. Може да се каже, че сме слепи за тях вече. Това е трудното. Да привлечеш внимание.
Къде беше, когато написа първите редове код, вече като основател на еVeliko?
На Килифарево (градче, близо до Велико Търново) си бях отначало, след като се върнах от София – при нашите. Помня, че племенницата ми, която беше на около две години идваше постоянно и нещо ме дърпаше. Тя е голяма сладурана, а като цялото прекараното време там много ми хареса. Там се сблъсках с първите недостатъци на това да работиш сам – няма го бюрото, няма го климатика, няма я заплатата. Беше вълнуващо, но и доста страшно.
Идеята беше първо да се спестят пари, понеже моите свършваха, второ – да съм подготвил част от нещата преди да дойдат хората, за да мога да стоя повече с тях в офиса отначало.
Готината част беше, че можех да си кодя по пижама до следобед. Лошото е, че телевизора, хладилника, приятелите, които в онзи момент са били безработни, се конкурираха с работата. Имах чувството, че повечето хора, които познавам си мислят, че всичко е шега. Може ли да идеш не знам къде? Ще пием ли кафе? Хайде на басейна? А когато им кажа, че съм зает, не само за тях, но и за мен звучеше малко смешно. У тях си седи по цял ден, пък бил зает. Но свикнах. Е, понякога ходех естествено. Хубавото на стартъпа е, че можеш да си избереш кои точно 16 часа от денонощието ще работиш.
Как намери първият си клиент?
Първият дългосрочен клиент ме намери сам. Затова съвет – правете си профили в професионалните социални мрежи (LinkedIn например) и си събирайте референции от работодатели и клиенти надлежно. Това е изключително оръжие специално за нашата индустрия.
Разкажи ни за екипа на компанията. Наистина ли е толкова трудно да намериш правилните хора, с които да работиш?
Млад, динамичен екип, хубава среда, интересна работа и конкурентна заплата. Ха-ха, просто не се стърпях… Ами какво да ви кажа, всички са ми приятели или приятели на приятели. Без тях нищо нямаше да се случи. В момента работата е долу-горе преценена (въпреки, че имаме възможност да увеличим, както проектите, така и хората), така че можем да си позволим да чакаме докато се появи някой с препоръка. Виждал съм какво става ако скалираш твърде бързо. Скоро се надявам да пораснем още малко, но искам това да стане спокойно.
Велико Търново е сравнително малък град, но за щастие има ПМГ и Университет. Като гледам по колегите обаче май не е лесно, ако ти трябват повече хора наведнъж. Ние за момента гледаме да не заставаме в такава позиция спешно да ни трябват хора. От собствен опит знам, че никак ама никак не е лесно да обучиш някой. Опитвам се да помагам колкото мога на хората. Това е плюса на малката фирма – имаш директен достъп до хората, които вземат решенията, може би чуваш и доста от нещата, които не би чул в по-голяма фирма и това според мен за тях също е опит. Опитвам се да споделям колкото се може повече от нещата, за да са наясно всички какво се случва, как и защо. Да знаят какви са трудностите пред нас и защо още не сме на борсата.
Според теб, кой е най-успешния проект на eVeliko до момента и той ли беше най-трудния?
Най-успешния според мен е Copy.Paste.Done for Sitefinity – продукт, който ти позволява да копираш контроли от една страница на друга въпреки, че теоретично това не би трябвало да е възможно заради ограничения на браузърите да получаваш достъп до клип борда от страницата. Намерихме някакво решение и го приложихме. Постарахме се над инсталацията и де-инсталацията. Това обаче е и първия ни продукт, поради което направихме доста грешки откъм маркетинг и продажби. Отначало не бяхме си отговорили на въпроса кои са ни клиентите, после като че ли тръгнахме прекалено наперено – все едно клиентите ще ни се молят, и още и още. Но всичко това са уроци, които ще ни помогнат в бъдеще. Първият продукт е най-труден. Затова казах, че доста от стартиращите компании не могат да успеят още с първия продукт. Това не е една битка, а цяла война, успява този, който издържи повече и се приспособява най-бързо. Просто правиш грешка, гледаш да имаш достатъчно сили, за да се подготвиш за следващата битка, търсиш съюзници и така нататък.
Ти си от Велико Търново и eVeliko е основана там. Знаем обаче, че преди това си работил в София и си решил да се върнеш в родния си град. Съжаляваш ли за тази си стъпка? Има ли значение къде в света се намираш за сферата, в която е eVeliko?
Първо – не съжалявам. Наистина не помня да съм чувствал живота си толкова пълноценен някога. Но ми е много мъчно за Телерик. Беше наистина готино там. Здраво бачкане, но и здрава почивка, партита, всичко. Понякога като се чуя с колегите и ми кажат че са някъде на тийм-билдинг доста им завиждам.
А за значението – има да. В София са ФМИ, ТУ, Телерик академията, юзър групи и постоянни срещи. О, да – и DevReach. Тук има университет, но по-малък (откъм IT кадри). Помогнахме на едно момче с намиране на зала и той си води детска академия цяла година. Тази година вече академията официално е включена като Телерик Кидс академия и доколкото знам ще има вече и за 4 клас. Надявам се да успеят. Живеещите в София, като че ли имат повече възможности, но и тук малко по малко нещата видимо се подобряват. Не мисля, че всичко трябва да е концентрирано в София. Мисля че всичко се регулира по естествен път – в София има повече възможности за обучение, съответно има и повече програмисти, съответно има повече фирми. България като цяло има някакви предимства по отношение на IT. Искам обаче да светна една голяма червена лампа – ако лежим на тези лаври ще бъдем пометени. В момента явно сме добри в отношението на цена качество. Какво става обаче ако някой с по-добро качество смъкне цената или някой с по-ниска цена вдигне качеството? Готови ли сме? Ще можем ли да останем на пазара или и този сектор ще изчезне от България?
Например преди време за Индия се говореше че работят евтино, но качеството не е добро, ако се подобрят нещата там? Китай? Ако например Канада / САЩ / Англия намалят цената по някакъв начин? Дали ще сме конкурентоспособни? Румънците също са голяма конкуренция. Ако не се лъжа някои от големите фирми избраха да направят развойни центрове там, а само отдел продажби тук. За последното мисля, че трябва много, ама много да ни е срам. Мисля, че трябва да приемаме неуспехите на страната си като собствени такива.
Въпросът според мен не е на локално ниво, а на глобално. Според мен обаче по-скоро въпроса е дали цяла България като сбор може някак си да бъде по-напредничава поне от съседните страни. Скоро четох „Изяж Жабата“ на Брайън Трейси – там има въпрос – „Как ще изядеш слон?“. И отговора е – хапка по хапка. Трябва просто да се начертае пътя, да се разбие на метри и да започнем да крачим метър по метър, като през това време гледаме дали не сме се отклонили или дали целта не се е отклонила. Толкова е просто. Ние като фирми в ИТ сектора трябва да се грижим да обучаваме повече и повече персонал а политиците трябва да се грижат да подобрят другите ни показатели, за да има смисъл някой да инвестира тук.
Думата предприемач е доста популярна у нас напоследък. Ти определяш ли се като такъв?
В офиса се майтапим, че съм млад меринджей. Като цяло според мен предприемач си преди да създадеш фирмата. След това си управител, чистач, финансов експерт, програмист и всичко останало от което има нужда една фирма.
Мисля, че всички в eVeliko са предприемачи. Избрали са да работят в малка фирма, постоянно дават идеи. Намират готини решения. Естествено не всичко е толкова розово, но в по-голямата част от времето си съм горд от това, което правят всички тук.
Налагало ли се е да вземаш важни решения, както и да убиваш част от идеите си за доброто на компанията?
За убиването на идеята прилагам малък психолигически трик, който ми помага. Не казвам „убивам“ а „оставям на рафта“. Така освен, че не се притесняваш от някакъв момент, в който всичко свършва, според мен подсъзнателно (с по-малък приоритет естествено) я държиш в главата си. Така след време може да я ползваш цялата или части от нея, ако нещата се променят. Има много ама много примери как нещо е било убито, но малко след това света леко се променя и убитото нещо става изключително успешно. Xerox и нещата, които са првили там, са пример, който не трябва никога да забравяме. В крайна сметка Стиви Джей (Steve Jobs) и Били Джи (Bill Gates) успяват да се възползват. И слава Богу, иначе не знам дали все още нямаше да пишем C:\>.
За важни решения – не знам честно казано. Първо, че важните решения са важни за определен човек, второ че важността може да се загуби. Например важното решение да напусна Телерик въпреки, че много се кефя да работя там изгуби важността си последния ден, когато ме увериха че ако нещо се обърка мога да се върна там. И какво му беше важното? Дава ти се шанс да се опиташ, някой ще те хване, ако паднеш, а ти си се притеснявал цял месец. Две важни неща – като цяло често трябвa просто да сме спокойни. Ако има някаква новина, която предизвиква притеснение – да се опитаме да изчакаме поне ден преди да реагираме, ако не е спешна (т.е. да преспим с нея). Второто важно нещо според мен е, че много рядко можем да вземем единствено грешно решение, което да съсипе целия ни живот. Може понякога да ни се струва така, но според мен ако се замислим по-дълбоко и честно ще установим, че сме направили поредица от грешки преди да стигнем до това решение, което мислим, че е виновно за цялото ни страдание.
Като за последно ще те помолим да довършиш изреченията:
– Знанието е … предимство (очаквахте сила нали? :)).
– Успеха е…временен и само в определена област.
– Мечтите са…реалност от бъдещето, ако ти стиска да ги изпълниш.