Възрастовата дискриминация и съдбата на ИТ ветераните

Позната тема, която тепърва ще излиза на дневен ред. Защо? Защото днешните успешни ИТ специалисти на 30+ скоро ще започнат да откриват, че не смогват да тичат наравно с индустрията и с 20+ годишните си конкуренти.

Свръхускореният ход на промяната превръща сферата на високите технологии в истинско предизвикателство за заетите в нея. Ситуацията напомня за „Алиса в огледалния свят” – за да останеш на същото място, трябва да тичаш с всички сили. А ако искаш да отидеш другаде, трябва да тичаш два пъти по-бързо.

Повечето работодатели в сферата на високите технологии ще отрекат, че в тяхната компания има възрастова дискриминация. Все пак дискриминацията е подсъдна.

Какво мислят по въпроса на ИТ специалистите над 50, показва статия на Computerworld.com.

Според анкетираните, възрастовата дискриминация се проявява под различни форми: замразяване на заплати, по-малко или никакви възможности за повишение, изолиране от обучения и програми за професионално развитие. ИТ специалистите над 50 са първите, към които работодателите се насочват при съкращения, и последните, когато търсят нови служители.

Съществува стереотипна представа за по-възрастни служители и при наемането на старши технически специалисти работодателите обичайно се влияят от предразсъдъци, отнасящи се до:
– Релевантност, приложимост и актуалност на уменията – те могат да не са на нивото, което имат по-младите кандидати;
– Очакваното заплащане – обикновено по-високо от това, което искат по-младите им колеги;
– Поведението и нагласите, които с възрастта може да са станали ригидни и със стеснен диапазон;
–  Енергичността, която по презумпция е по-ниска от тази на 25-годишните.

Тенденцията е още по-видима в ситуация на бавно възстановяване на икономиката и заетостта. ИТ компаниите са по-склонни да ценят служителите с най-актуални умения, а такива е по-вероятно да се окажат младите специалисти.

Международната организация по труда: Дискриминацията на работното място е зачестила в кризата
„Кризата е повлияла негативно не само върху финансовото състояние и пазарните дялове на компаниите, но и върху гарантирането на човешките права на служителите. Дискриминационните практики в последните четири години са зачестили и вече са по-скоро правило, отколкото изключение. (…)
Според Европейската комисия през 2009 г. 58% от европейците са смятали, че в тяхната страна възрастовата дискриминация е обичайно явление, докато през 2008 г. само 42% са били на това мнение. Според 64% от анкетираните световната икономическа криза е довела до още по-масово ограничаване на правата на хората в напреднала възраст.“
– 16 май 2011, karieri.bg

Типичните характеристики на ИТ индустрията – високо конкурентна, бързо променяща се, с кратки срокове за актуализиране на знанията – не са в полза на по-възрастните специалисти.

Непрекъснатото професионално развитие има цена – свободното време. От тази гледна точка, възприемането на възрастта в ИТ сферата е свързано с борбата на приоритети. „Ако вие сте „необременени” с външни ангажименти, т.е. не сте обвързани и разполагате с много свободно време, в което да работите извънредно и да ходите на тренинги, за да учите нови неща и доразвивате уменията си, тогава сте млади.” – твърди професор Julie McMullin.

ИТ сферата не е единствената, в която по-възрастните служители се оказват в уязвима позиция, ако не актуализират уменията си. Днес, когато все повече професии зависят от информационните технологии, натискът да си в крак с промяната засяга все по-широк кръг от населението.
Застрашени от възрастова дискриминация са например административни асистенти, които не умеят да работят с най-новите офис продукти, както и журналисти, които не боравят с мултимедия. Процесите са едни и същи навсякъде, просто в ИТ сферата текат по-бързо.

В България
„Въпреки че се говори много по-малко за нея, възрастовата дискриминация съществува особено в областта на медиите, рекламата или високите технологии, където никак не е хубаво да станеш на 50 години. (…)
Масова практика е при подбора на кандидати за дадена позиция работодателите да предпочитат кандидатите около 30 години. Законът изключва подобна практика, но няма истински контрол.“
– 04 февруари2008, vesti.bg

Някои ИТ професии се оказват по-устойчиви на амортизация, отколкото други. Пример са системните архитекти и ръководителите на проекти, както и професионалисти с тесни специализации като научно програмиране или разработка на мобилни приложения – при положение че търсенето на тези специфични умения продължи.

По-сложна е ситуацията при програмистите, тъй като уменията, които пазарът изисква от тях, се променят непрекъснато, а професията им не предлага ясно очертан професионален път. Ако са над 40 и не актуализират уменията си или не са тръгнали по вертикала на кариерната стълба, е вероятно да срещнат затруднения в бъдеще. Смяна на кариерата и стартиране на собствен бизнес са два от добрите варианти пред тях.

Наред с непрекъснатото овладяване на нови умения, вертикалното израстване в кариерата също дава по-голяма сигурност с увеличаването на годините работен стаж. По-възрастните ИТ специалисти на управленски позиции взимат по-високи заплати от колегите си под 40.

Причините компаниите днес да са по-склонни да дават предимство на по-възрастните кандидати за ръководни позиции е, че се нуждаят от хора, които идват с необходимите умения и опит и могат да се впуснат в работата веднага, отколкото от по-млади кадри, които тепърва трябва да бъдат обучавани. Друго предимство на наемането на по-възрастни и опитни кадри е, че те могат да обучават по-младите си колеги. Опитните професионалисти обаче струват повече, затова компаниите трябва да преценят цената за наемане на „ветерани” спрямо ползите, които те носят.

Наблюдателите са категорични в едно – отговорността да се развиват е изключително в ръцете на самите ИТ специалисти и те не трябва да се държат така, сякаш индустрията им е длъжна.

В последните години лоялността е изчезнала – както при работодателите, така и сред служителите. Пазарните условия изискват и от едните, и от другите, да търсят най-добрите решения за себе си.

Няма как да върнете часовника обратно, но има неща, които можете да направите, за да повишите шансовете си за намиране и задържане на работа с натрупването на годините.

1. Когато планирате кариерата си, отчитайте факта, че вашите умения имат определен жизнен цикъл.  Пикът се достига около 40-45-тата годишнина, така че се подгответе за него и за следващия го спад.
2. Актуализирайте уменията си, дори ако работодателят не плаща за професионалното ви развитие.
3. Насочете се към управленска позиция, тъй като там годините и опитът се считат за предимство.
4. Ако компанията, в която работите, предлага кариерна пътека за технически специалисти, възползвайте се от нея.
5. Създайте мрежа от професионални контакти, независима от настоящата ви позиия. По този начин ще има много хора, с които можете да се свържете, ако останете без работа или решите да започнете консултантска дейност.
6. Използвайте възможностите, които социалните медии дават за допълнителна видимост, търсене на потенциални работодатели, получаване на препоръки и пр.

Какво да не правите?
1. Не си позволявайте да изглеждате отегчени и изморени – това само подкрепя стереотипната представа за възрастта.
2. Не претендирайте, че знаете всичко. Макар натрупаният с десетилетия опит да е ценен, работодателите избягват кандидати с ригидно мислене, които са убедени, че знаят точно как трябва да бъде направено нещо. Бъдете гъвкави и отворени към новото.

Източник: Computerworld.com