Колко дълъг е пътят към CCIE? – Разговор с Делян Делчев

Делян Делчев има дългогодишен опит в развитието на големи SDH, DWDM мрежи и работа по мащабни проекти в областта на: security и IPSec, Cisco, Juniper, Linux kernel development, embedded pcs, wireless, VoIP development, Cable Networks (Docsis, Internet & TV), Ethernet MAN & WANs, Ethernet to the home, FTTH (GPON & GEPON), Network Management, Dialup & ADSL, IPTV (вкл. дизайн, разработка на софтуер и интеграция).

Към момента е сертифициран като: CCIE, CCNP, CCNA, CCSI, HP OpenView Technical Expert, IBM SP2 admin.

Делян Делчев ще бъде водещ на курс Cisco® Troubleshooting and Maintaining Cisco® IP Networks (CCNP TSHOOT), който ще се проведе от 21 до 25 март в учебен център “Ню Хърайзънс”.

Имаш богат опит в ИТ сферата. Можеш ли да го обобщиш в няколко изречения?

Работя в българската ИТ индустрия от 1995 година, но реално се занимавам с ИТ от 1987-ма, когато ходех редовно на олимпиади по информатика и имах нещо като почти запазено трето място на повечето състезания (класирал съм се и далеч по-напред, но и далеч по-назад). Досега съм се занимавал с какво ли не, от програмиране от най-ниско ниво (няколко хардуерни системи, асемблери, драйвери и програмиране по ОС кернели), до най-високо ниво на абстракция (включително UI), бази данни, разработки на хардуер, създаване на собствени алгоритми за различни неща (включително моя собствена компресия), криптография, до практически всичко в областта на телекомуникациите. Например, участвал съм в проектирането на мобилен оператор (3G core), радио мрежи, SDH & DWDM, чисто проектиране на оптика, FTTH, GPON/GEPON, създаване на Voice и Internet оператори и какво ли не. Разбира се, не мога да твърдя, че съм водещ специалист във всяка област, но широкият ми опит ми е доста полезен в много области.

Проектите, по които съм работил, са толкова много, че е трудно да си избера някой, който да посоча и да се открои.

Откъде се роди интересът ти към ИТ?

Като малък бях бяло-рус. Един от малкото в моето училище. Бяха докарали първите компютри (Имко 2) в училището и вероятно по тази причина мен и едно момиче ни извикаха, за да ни снимат за вестник Септемврийче. Аз, виждайки компютъра, го посочих с пръст и казах „Я, телевизор?“ (мониторите на Имко 2 бяха реално телевизори Юност). И точно тогава ме снимаха. В следващия брой на Септемврийче ние бяхме изтипосани на първа страница, където аз соча с пръст телевизора, под надпис „Младите пионери усвояват новите технологии“.

Та в училище ми излезе име, че разбирам от компютри и после иди обяснявай, че нямаш сестра. Аз до тогава бях запален повече по химия и физика, а математиката и информатиката въобще не ми бяха страст. Но след като ми излезе име, започнаха и учителите да ме викат за това-онова, да им помагам, както и ме изпращаха по олимпиади, а аз нямах нищо против да ме освобождават от часовете. Разбира се, наложи се да понауча нещо, но за мен не бе особен проблем, тъй като баща ми се занимаваше точно с това и вкъщи имаше много литература. Един мой приятел, Димитър Танев, споделяше моята ИТ еволюция и много ми помогна в началото. Оттам нататък всичко бе естествен прогрес.

Кои области са твоята страст?

Имам много страсти, бих казал че всичко в ИТ-то ми е интересно, но от 12 години се занимавам почти изключително с неща, свързани с телекомуникации. Не само ИТ-то ми е страст, разбира се, любопитни са ми и други занимания или науки и това помага да се разсейвам.

Кои са най-големите предизвикателства, с които те е сблъсквала работата?

Ако трябва да съм честен, в ИТ-то винаги ми е вървяло да работя неща, които са ми били интересни, и никога не се е случвало да бъдат предизвикателство в смисъла на това да представляват някаква трудност, тъй като мъките, ако ги е имало, са изчезвали в общия интерес. След олимпиадите по програмиране, особено международните, не си спомням да съм полагал за нещо друго толкова усилия.

Професионалните ти планове?

Разглеждам професионалното си израстване като покриване на нова ИТ област, с която не съм се занимавал досега, или участие в нов голям, иновативен и интересен проект. До момента съм бил все късметлия.

Ти извън ИТ?

Чета новости в различи други науки (най-вече палеонтология, физика и астрономия, но не само), чета книги по различни теми, гледам телевизия (например решавам да изгледам всички серии на някой сериал – добре, че още не съм се хващал с „Докато свят светува“), излизам с приятели. Преди години и спортувах, но ми мина.

Какво ще посъветваш младите хора, които сега навлизат в ИТ сферата?

Да поддържат интереса си по-дълго време, дори и ако в началото нещата изглеждат трудни. Все още в България има много ценни кадри и много интересна информация и възможности са налични за тези, които ги търсят.

Тук не мога да не отбележа, че съм леко разочарован от това, че съвременната масова страст на учениците не е да пишат най-късия вирус (както бе по моето време – неформални състезания, в които и аз съм участвал), а по-скоро хуманитарно-адвокатско-икономически. Но това е предимно мой проблем. Дядо ми се разочароваше, че страстта на моето поколение не бе да строят влакове. Все пак се радвам, че тук-там все още изскачат впечатляващи младежи и в моята област.

Колко дълъг е пътят към CCIE?

Зависи от това кой пита 🙂
Когато аз ставах CCIE през 1999 година, изпитът бе съвсем различен – 3 практически изпита в два дни. Нямаше специализации – покривахме всякакви теми, аз например на моя изпит имах IP, ATM, IPX, AppleTalk, DecNet, LAN, Frame-Relay, ISDN, Token Ring, SNA/DLSW+ и други. В никакъв случай не искам да кажа, че изпитът бе по-труден, просто бе по-различен. Смятам, че сложността и центърът на задачите е изместена на друго място в съвременните изпити, с което самият изпит е променен. Това не го прави по-лесен или по-труден, просто е различен. Като цяло има много хора, които го взимат лесно и от първи път. Моят случай бе такъв. На някои им е трудно, но според мен по-скоро от неразбирането на самата задача и двусмислията на условията, отколкото друго.

Когато аз станах CCIE, нямаше кого да питам за помощ, тъй като в България по това време нямаше други. Стратегията, която предприехме, бе проста – отивам на изпита с нагласата да ме скъсат. След което вече ще знам какво да уча и как. За късмет обаче го взех, практически без никаква подготовка, както и до този момент да имах само теоретична идея от технологии като ATM, TokenRing и SNA (макар пък да имах нездраво дълбоки познания по IPX и DecNet, поради други причини). В моя частен случай ефективно пътят ми към CCIE бе по-кратък от един месец. И станах CCIE преди да стана CCNP например (тъй като просто имаше бърз слот за лаб). Но това би била некоректна прехвала. Тъй като към момента, в който аз се явявах на изпита за CCIE, все пак имах зад гърба си 5 години сериозен опит в компютърните мрежи, включително програмиране по TCP/IP стекове, експерименти с Ipv6 и други, както и 3-4 години опит със Cisco.

Златното правило, което според мен е валидно и до днес, е следното – ако имаш 2 години практически опит в IP комуникациите (например маршрутизация и обща поддръжка), то ти си готов да станеш CCIE и всичко останало е просто въпрос на усилия. Важно е да се знае, че CCIE е все пак сертификат на Cisco и много голяма част от него е продуктово специфична – тоест е добре в тези 2 години да има поне една от тях с практически опит със Cisco устройства. Не мога да не кажа, че има хора, които са се справяли и за по-малко, къде поради късмет или поради висока интелектуална мощ, но най-често с повече блъскане над симулациони програмки и информация за лабовете. Но аз предпочитам да залагам на практическия опит. И предпочитам да работя с хора, които нямат сертификати, но знаят какво правят, пред хора, които имат сертификати, но не могат да ми обяснят разликата между начина, по който работи tracert командата под Windows и traceroute под Unix.

Благодарим ти за отделеното време!