Защо частният сектор се интересува от обучение? Кога личният избор се превръща в обществен избор?

Често питали хората в Cisco защо частният сектор е толкова обсебен от въпросите на обучението и образованието. Докладът Equipping Every Learner for the 21^st century дава няколко от възможните отговори:

• Образованието отваря вратите към нови възможности и към личното и обществено благоденствие
• Образованието дава възможности на индивидите да се реализират като специалисти, академици, бизнес лидери, правителствени лидери и предприемачи
• Образованието поддържа иновативния дух на една организация или едно общество в дългосрочен план. В този смисъл днешните общества и корпорации са пряко зависими от идващите поколения и състоянието на образователната система
• Макар днешният свят на свързаност да отваря достъпа до информация за повече хора по света от когато и да било, все още съществуват бариери към универсалния достъп до качествено образование и култура на предприемачество и лидерство.

В краткосрочен план (3 – 6 г.) частният сектор в България инвестира сравнително регулярно в обучение и образование. В сферата на услугите, софтуерната разработка и аутсорсинга, където конкуренцията е на глобално ниво, инвестициите в образование са критични за краткосрочните успехи на предприятията.

Какво да кажем за дългосрочната перспектива (10 – 20 – 50г.)? Няма да бъдем черногледи, а ще напомним, че в дългосрочен план личният избор се превръща в обществен избор. С други думи, за да бъде повторен и надхвърлен успехът на днешните предприемачи, инженери, учени и спортисти в следващия век, то днес следва да подобрим състоянието на нашите детски градини, начални и средни училища.

През октомври 2007 г. The Economist публикува резултати от изследване на McKinsey за разликите в образователните стандарти на различни държави. Какво е общото между отличниците (Канада, Финладния, Япония, Сингапур и Южна Корея) в това изследване? Оказва се, че успехът не се дължи нито на повече пари, наляти в образователната система, нито на повече време, заделено за занимания в училище.

McKinsey превръща причините за успеха на държавите-отличници в препоръки към изоставащите държави:

• Образователната система следва да търси и наема най-добрите (измежду най-добрите) учители
• Образователната система следва да знае как да извади на бял свят най-доброто от знанията и уменията на учителите
• Образователната система следва да се намеси щом учениците започнат да изостават

Според McKinsey най-добрите образователни системи в света успяват да привлекат най-добрите специалисти за учителската кауза. Във Финладния всички нови учители имат магистърска степен. В Южна Корея учителите в началните училища са избрани измежду горните 5% от завършващите специалисти, в Сингапур и Хонконг измежду горните 30%. В изброените държави професията на учителя се радва на престиж и има висок статус. Оказва се, че статусът на професията, а не заплатите (средни за професията и по-ниски в сравнение със заплатите в Германия и Швейцария), привлича най-добрите.

Неусетно личният избор се превръща в обществен. Или може би в държавите-отличници е обратното?

Използвани източници:

1. Equipping Every Learner for the 21st Century, Cisco Whitepaper, Cisco Systems 2008
2. How to be top – What works in Education: The lessons according to McKinsey, The Economist, October 18th 2007

dimitar (at) newhorizons.bg

София, 22 юли 2010 г.