ИКТ в България според Global Information Technology Report 2009 – 2010 на INSEAD / WEF и Broadband Quality Score – A global study of broadband quality на Said Business School / Cisco Systems
Информационните и комуникационни технологии (ИКТ) ще бъдат ключов елемент за развитието на градските и държавните икономики в близкото бъдеще. Днес ИКТ са основна съставна част от инфраструктурите на най-конкурентните икономики в света. ИКТ ще продължат да модернизират обществото, да подобряват условията на живот и да предоставят нови възможности за развитие.
Докладът Global Information Technology Report 2009 – 2010 на INSEAD / WEF стъпва върху Индекс за готовност за мрежова свързаност (Networked Readiness Index – NRI), съставен през 2002 г. от INSEAD. Индексът е част от проект, разработен от INSEAD и Световния Икономически Форум, и е главният методологичен инструмент за измерване на готовността на икономиките да използват ИКТ за развитие и увеличаване на конкурентноспособността.
Докладът представя рамка на конкурентоспособност въз основа на NRI индекса, съставена от три компонента:
- До каква степен националната среда (обща бизнес среда, закони и ИКТ инфраструктура) е проводник на ИКТ.
- До каква степен трите основни сили в обществото (частните лица, бизнесът и правителството) са готови и имат желание да използват ИКТ в ежедневните си дейности.
- До каква степен трите основни сили в обществото (частните лица, бизнесът и правителството) в действителност използват ИКТ.
За първи път в историята ни повече от половината население на планетата живее в градове. Глобализацията на градовете в развиващите се икономики настига глобализацията на градовете в развитите икономики. Градовете играят все по-важна роля в световната икономика. С увеличаването на тази роля градовете ще разработват непрекъсваеми стратегии за конкурентоспособност и високоскоростни мрежи, които ще се превърнат в основната инфраструктура на 21 век. Развитието и разпространението на ИКТ допълнително усилва ролята на градовете. В сравнение със селските и междуградски райони, градът достига по-бързо до критичната маса, нужна за постигане на мрежова свързаност, която е в основата на усвояването на технологиите.
Градовете са центровете на икономическите стратегии за широколентова свързаност. До скоро анализът на широколентовия достъп беше фокусиран върху измерване дълбочината на проникване. С навлизането на Web 2.0, видео приложения, IPTV, социални мрежи, широколентовият достъп започна да се измерва и откъм качество на връзката. Граждани и дружества с нисък коефициент на широколентов достъп ще бъдат все по-ограничени да използват възможностите на Интернет.
Както илюстрира изследването за качество на широколентовия достъп в държавите по света, съставено от Said Business School (Oxford) и спонсорирано от Cisco Systems от 2009 г. (Broadband Quality Score – A global study of broadband quality), огромната разлика между първите и последните в широколентовия достъп може да бъде стопена с един скок. Благодарение на инвестициите в оптична мрежа и подобрената кабелна инфраструктура Литва, Латвия, Румъния и България са класирани в категорията „Готови за утрешния ден” в изследването на Said (Broadband Quality Score – A global study of broadband quality; September 2009: България на 5-то място сред държавите и София на 9-то място сред градовете). Според авторите широколентовата готовност се отразява директно върху икономическия растеж, заетостта, социалното благоденствие, и състоянието на околната среда.
В сравнение с данните от доклада Global Information Technology Report 2008 – 2009 г., през 2010 г. България губи няколко позиции в индекса NRI. Според доклада държавата продължава да демонстрира недостатъци откъм състояние на пазарна икономика, законова основа, висок праг на достъп до ИКТ и неадекватна приоритизация и употреба на ИКТ от правителството (стр. 21).
Основните данни за България могат да бъдат прегледани на стр. 197 от доклада Global Information Technology Report 2009 – 2010. Интересeн за нас, като учебен център за технически обучения, е фактът, че най-ниският показател за България от всички 68 показатели е обхватът и степента на обучения за персонала – Extent of staff training (126-та позиция за България спрямо 133-те държави в изследването – зад България се класират единствено Буркина Фасо, Мавритания, Парагвай, ЧАД, Босна и Херцеговина, Бангладеш и Непал). Както показва и изследването на Said и Cisco от 2009 г., най-високият показател за България остава широколентовият достъп (Internet bandwidth 2008) – 6-та позиция спрямо 133-те държави в доклада.
В заключение докладът Global Information Technology Report 2009 – 2010 очертава действията, които регулаторът може да предприеме, за да повиши нивото на мрежова свързаност. ИКТ индустрията следва да бъде насърчена да печели от инвестициите си, като същевременно биват поддържани ниски цени към крайните потребители, с цел широко проникване и приемане на предлаганите (в резултат на направените инвестиции ) нови услуги.
Global Information Technology Report 2009 – 2010 може да бъде изтеглен от сайта на Световния икономически форум: http://www.weforum.org/en/initiatives/gcp/Global%20Information%20Technology%20Report/index.htm
Broadband Quality Score: A global study of broadband quality September 2009 може да бъде изтеглен на адрес:
http://www.sbs.ox.ac.uk/newsandevents/Documents/Broadband%20Quality%20Study%202009%20Press%20Presentation%20(final).pdf
dimitar (at) newhorizons.bg
София, 16.06.2010 г.