Спомен за Кибеа в навечерието на празника
Може би в чайната на връх Мусала̀ все още стои снимката на усмихнат мъж. Мъжът е Димитър Златарев, собственик на издателство „Кибеа”, изчезнал по пътеката към Грънчар, кацнала и криволичеща из заснежените рилски урви.
В най-бурните години на така-нар
ечения български преход „Кибеа” публикува книги за здравословно хранене, илюстровани атласи за Йога, искрящото слово на Халил Гибран и трудове за българската история, измежду които и „Пътят на България” на Димитър Съсълов.
По същото време, в края на 90-те години, един друг българин, отрасъл извън граница, се връща в родината и описва прехода през погледа на чуждоземеца. Името му е Илия Троянов, пътеписът му носи недвусмислено заглавието „Кучешки времена”.
Какво ли биха си казали Златарев и Троянов, ако бяха се срещнали? Дали биха спорили, единият будител за просвета в смутно време, другият хроникьор на изгубените надежди?
Но нека се върнем към „Кибеа” и „Пътят на България” на Димитър Съсълов. По спомен възстановявам биографията на Съсълов: през 30-те години е студент в Германия, връща се доброволец под българските знамена през войните, бива ранен, написва „Пътят на България.” Книгата лети през вековете, рисува прабългарските племена, тръгнали от полите на Хималаите, оцеляващи по дългия път на миграцията, благодарение на духа и дисциплината си.
До колко историята е достоверна или Съсълов е припознал знаците на собствения си житейски път в съдбата на народа си, не знаем. През 2008 г. германски журналист завършва анализа си за България горе-долу така: приобщаването на България към западно-европейските институции и техните ценности ще е много дълъг път и „най-голямата надежда е да дойде едно просветено младо и необременено поколение. Но, както се казва, ще поживеем – ще видим.”
София, 18.05.2010
dimitar (at) newhorizons.bg